Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
3. И рече Самуил на целия Израилев дом думайки: ако от все сърце се обръщате към Господа, махнете из средата си чуждоземните богове и Астартите, разположете сърцето си към Господа и Нему Единому служете, и Той ще ви избави от филистимски ръце.
4. И Израилевите синове отмахнаха разните Вааловци и Астарти и почнаха да служат само Господу.
5. И рече Самуил: съберете всички израилтяни в Масифа, и аз ще се помоля Господу за вас.
6. И събраха се в Масифа и черпеха вода, изливаха я пред Господа, и постиха оня ден, думайки: съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.
7. Когато филистимци чуха, че синовете Израилеви се събрали в Масифа, филистимските владелци излязоха против Израиля. Израилтяните, като чуха това, уплашиха се от филистимци.
8. Тогава Израилевите синове рекоха на Самуила: не преставай да викаш към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни спаси от филистимски ръце. (И Самуил рече: не може да бъде, аз да отстъпя от Господа, моя Бог, и да не викам за вас в молитвите си!)
9. И Самуил взе едно агне сукалче и го принесе (с целия народ) всесъжение Господу; викна Самуил към Господа за Израиля, и Господ го чу.
10. И когато Самуил принасяше всесъжение, филистимци дойдоха да се бият с Израиля. Но тоя ден Господ загърмя със силен гърмеж над филистимци и напрати върху тях ужас, и те бидоха поразени пред Израиля.
11. Израилтяните излязоха от Масифа, гониха филистимци и ги разбиваха до под Ветхор.
12. И Самуил взе един камък и го тури между Масифа и Сен, и го нарече Авен-Езер34, като каза: до това място ни помогна Господ.
13. Тъй бидоха усмирени филистимци и не идваха вече в пределите Израилеви; и ръката Господня беше върху филистимци през всички дни на Самуила.
14. И бидоха върнати на Израиля градовете, които филистимци бяха превзели от Израиля, от Акарон чак до Гет, и Израил освободи пределите им от филистимски ръце, и настана мир между Израиля и аморейците.
15. И Самуил беше съдия над Израиля през всички дни на живота си;
16. и всяка година ходеше и обикаляше Ветил, Галгал и Масифа и съдеше Израиля по всички тия места;
17. после се връщаше в Рама, понеже там беше къщата му, и там съдеше той Израиля и там построи жертвеник Господу.
Глава 8.
1. А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израиля.
2. Името на по-големия му син беше Иоил, а името на втория му син — Авия; те бяха съдии във Вирсавия.
3. Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а се впуснаха в користи, взимаха подаръци и съдеха криво.
4. Тогава се събраха всички старейшини Израилеви, дойдоха при Самуила в храма
5. и му рекоха: ето, ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища, затова постави ни цар, който да ни съди, както е у другите народи.
6. Тия думи не бяха приятни на Самуила, когато те казаха: дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.
7. И Господ рече на Самуила: чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях;
8. както постъпваха от оня ден, когато ги изведох из Египет, и доднес, като Ме оставиха и служеха на други богове, тъй постъпват и с тебе;
9. затова, послушай гласа им; само изложи им и обяви им правата на царя, който ще царува над тях.
10. И Самуил обади всички тия думи Господни народу, който искаше от него цар,
11. и рече: ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взима синовете ви и ще ги прави свои колесничари и свои конници, и те ще препускат пред колесниците му;
12. и ще ги постави да му бъдат хилядници и петдесетници, да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят войнишко оръжие и всичко потребно за колесниците му;
13. ще взима дъщерите ви да правят благовонни мазила, да готвят ястие и пекат хляб;
14. ще взима най-добрите ви ниви, лозя и маслинени градини и ще ги дава на слугите си;
15. ще взима десетъка от сеитбите ви и от лозята ви и ще го дава на скопците си и на слугите си;
16. ще взима робите ви и робините ви, най-добрите ви момци и ослите ви и ще ги употребява за своя работа;
17. ще взима десетък от дребния ви добитък, и вие сами ще му бъдете роби;
18. тогава ще заохкате от царя си, когото сте си избрали, и Господ няма да ви отговаря тогава.
19. Но народът не рачи да послуша гласа на Самуила и каза: не, нека има цар над нас,
20. и ние ще бъдем като другите народи: ще ни съди нашият цар и ще върви пред нас, и ще води нашите войни.
21. И Самуил изслуша всички тия думи на народа и ги предаде в ушите на Господа.
22. И Господ рече на Самуила: послушай гласа им и постави им цар. И Самуил рече на израилтяните: идете всеки в града си.
34
Камък на помощта.